„American Factory“, 2019, спечели Оскар през 2020 за най-добър документален филм. Препоръчвам го на всеки избрал пътя на медиацията или алтернативното решаване на спорове. Авторите на филма Steven Bognar, Julia Reichert и Jeff Reichert са подходили към историята в него като истински медиатори. Безпристрастно и обективно представят различните гледни точки, оставят героите, действителни личности, да разказват открито историите си, не ги редактират и отдават еднаква тежест в историята на всички страни.
Същото умение лежи в основата на успешно проведената медиация. Безпристрастното приемане на мнения в двата различни полюса на конфликта от страна на неутралния медиатор, води на първо място до изграждане на доверие между спорещите и него. Това от своя страна е предпоставката за достигане до на пръв поглед невъзможното обединяване на разнопосочните претенции в един общ интерес. Но къде е тайната на подобен висш пилотаж?
Във филма се разказва за фабрика, притежавана от китайска корпорация, която отваря врати на мястото на запустял завод на General Motors в Дейтона, Охайо, оставил при затварянето си хиляди американски работници без поминък, без покрив, без средства за нормален живот. Обаче рестартът на фабриката, освен, че е вълнуваща хубава новина за общността в града, поражда и множество и разнообразни конфликти на много нива- конфликт между различните култури, американската и китайската, конфликт между мениджъри и работници, конфликт в комуникацията, конфликт вътре между самите американски работници по темата дали да има синдикат в завода или не, конфликт между лични и корпоративни цели и интереси, дори е загатнат конфликт между китайския мениджмънт, опериращ в САЩ и висшия корпоративен мениджмънт в Китай, по отношение на изискванията на последния за правилата в завода и законовата регулация в САЩ. Вътре в самия филм има сцена, в която китайският мениджър изисква нещо от американска работничка, което е непосилно да извършва сама, докато не идва един мениджър и не прави медиация в движение, в която двете страни изказват точно притесненията си и не се намира елементарното решение, да й се осигури помощник. Този пример показва колко е лесно да възникне спор, но често пъти и решението не е трудно, стига да има открита комуникация относно интересите, от които се водят страните, техните притеснения, но и общите цели.
Филмът показва в най-интимен план гледните точки, на всички участници в конфликта. В него няма черно и бяло, има много нюанси. В някои моменти страните успяват да изпитат емпатия една към друга, особено, когато общуват като човешки същества извън контекста на бизнеса. Оказва се, че китайските мениджъри не са единствено твърде взискателни или неуважителни към американските си колеги, както ги обвиняват последните. Те просто идват от различна култура, където работа по 12 ч. на ден е нещо нормално, хората се водят от колективни цели, живеят с пълна отдаденост и лоялност на компанията, пренебрегване на личните интереси в името на общите, лоялност и благодарност, че имат изобщо работа и печелят пари. Не на последно място е фактът, че те оставят семействата си в Китай, за да живеят 2 години в Америка и да обучават колегите си на работа с висока ефективност. Китайците пък се образоват за типичните характеристики на американската култура, за да се научат да комуникират ефективно с колегите си. Уважението помежду им се заражда по естествен път, когато са наясно с всички тези нюанси.
Целта на медиатора е точно това- да намери човешкия аспект в конфликта и да настрои двете спорещи страни на обща вибрационна вълна. Клиентът има своите основания за емоционални материални щети, фирмата пък не може да изпълнява всякакви неоснователни искания, за да продължи да съществува. В генерален аспект крайният извод е, че за да могат търговците да подобряват услугите си, трябва да чуят критиките на клиентите си, а последните да получат справедлива компенсация, която да ги удовлетворява, но да не уронва фирмата, а да я стимулира към развитие. Намирането на общо прието решение неизбежно води до скрепяване на отношенията и съхраняване на дългогодишно ползотворно партньорство.
Медиаторът има и друго предизвикателство пред себе си- този фин баланс на интереси, трябва да се постигне в сравнително кратко време, което страните са готови да отдадат на процедурата по решаване на спора си, за да не загуби доверието им.
Филмът е с отворен край. Не знаем как продължава историята и дали конфликтите приключват. Към края става ясно, че скоро автоматизацията ще реши много от тях, т.е. роботите ще заместят хората.
Ролята на медиаторите винаги ще си остане, да решават конфликтите между хората, там където са емоциите, различните гледни точки, радостта и болката и най-вече баланса между всички тях- всичко онова, което машината не може да изчисли.
Следете профилите на НАИС в LinkedIn и Facebook, както и в страницата НОВИНИ на сайта nais.bg за още публикации от Медиаторския дневник на НАИС. Ако имате въпроси, пишете ни в коментари към публикациите на профилите, в Messenger или на нашия адрес office@nais.bg.