Предварителното споразумение за промени в правата на авиопътниците беше приветствано от европейските институции и потребителските организации, но предизвика остри възражения от част от авиационния сектор.
Основният спор е за цената на по-силната потребителска защита. Авиокомпаниите твърдят, че по-големите задължения за обезщетяване, грижа и пренасочване ще увеличат оперативните им разходи. Потребителската гледна точка е, че предвидимите обезщетения са стимул превозвачите да планират по-надеждно и да не прехвърлят последствията от нарушения полет върху пътника.
Ryanair реагира непосредствено след предварителното споразумение от 15 юни 2026 г.
Компанията се противопостави на запазването на тричасовия праг за обезщетение и на начина, по който трябва да се показват тарифите с ръчен багаж. Според Ryanair това може да повиши първоначално показваната цена на билета за потребители, които не желаят допълнителен ръчен багаж.
Това е позиция на самата авиокомпания, а не доказателство, че всички билети непременно ще поскъпнат.
Lufthansa Group също предупреди, че разширяването на правата може да увеличи разходите и цените на билетите.
Според официално публикувани данни групата е изплатила над 500 млн. евро обезщетения по правилата за правата на авиопътниците през 2024 г.
За първото тримесечие на 2026 г. Lufthansa Group отчита:
Това са реални разходи по действащата система, а не загуби, вече причинени от новата реформа.
Международната асоциация за въздушен транспорт, Airlines for Europe и Европейската асоциация на регионалните авиокомпании многократно възразяваха срещу част от предложенията.
IATA оценява общата годишна регулаторна тежест на сегашния режим на приблизително 8 млрд. евро.
В по-ранен анализ авиационните организации твърдяха, че разглежданият тогава вариант на реформата може да увеличи годишните разходи на сектора с поне 40% и да направи някои маршрути икономически неустойчиви.
Тази прогноза се отнася до по-ранен проект, а не до окончателния компромис от 15 юни 2026 г. Освен това тя представлява оценка на индустрията и не следва да се представя като независимо доказан размер на бъдещите загуби.
Не е коректно позицията на дадена авиационна асоциация автоматично да се приписва на всяка нейна членуваща авиокомпания, освен ако съответният превозвач не е направил собствено изявление.
Компаниите, които продават основния билет отделно от багаж, избор на място, бордна карта и други услуги, ще трябва да адаптират начина, по който представят цената.
Те вероятно ще бъдат най-силно засегнати от правилата за прозрачност, безплатното сядане на деца до придружител и ограниченията върху някои административни такси.
При билет с ниска цена обезщетение от 250 или 400 евро може многократно да надвишава приходите от конкретния пътник.
За маршрути с малък пътникопоток допълнителният риск може да доведе до по-рядко обслужване, по-високи цени или прекратяване на нерентабилни линии.
Големите авиокомпании са изложени на обезщетения до 600 евро, проблеми при свързани полети и по-скъпо пренасочване с конкурентни превозвачи. Те обаче разполагат и с по-големи мрежи, повече алтернативни полети и по-широки възможности за преразпределяне на пътниците.
Докато законодателната процедура не е приключила, авиокомпаниите и техните организации могат да представят становища, да лобират за промени и да участват в публичния дебат.
След формалното приемане те не могат едностранно да откажат прилагането на регламента.
Възможно е да оспорват конкретни решения на национални органи пред съд или да поискат тълкуване от Съда на Европейския съюз чрез национално производство. Това обаче не им дава право да игнорират общите правила.
По-точно е да се говори за риск от адаптиране на бизнес моделите, а не автоматично за незаконно заобикаляне.
Възможни реакции са:
Възможно е някои превозвачи да се опитват по-често да се позовават на извънредни обстоятелства. Новият текст противодейства на това, като поставя доказателствената тежест върху авиокомпанията и изисква пряка връзка между обстоятелството и конкретния нарушен полет.
Пречки като задължително мобилно приложение, задължително създаване на профил или отказ от разумно пренасочване също се ограничават от договорените правила.
Поскъпване е възможно, но не е автоматично и не може предварително да бъде изчислено еднакво за всички маршрути.
Европейската комисия потвърждава, че авиокомпаниите запазват свободата да определят цените си. Това означава, че те могат да включат част от допълнителните разходи в тарифите.
Реалният ефект ще зависи от конкуренцията, търсенето, вида на маршрута, честотата на нарушенията и способността на всяка авиокомпания да подобри оперативната си надеждност.
В хода на преговорите не беше приета първоначалната позиция на Съвета обезщетението да се дължи едва след четири или шест часа закъснение. Запази се тричасовият праг.
Не беше приета и идеята максималното обезщетение да бъде ограничено до 500 евро. Остана сумата от 600 евро за най-дългите полети.
От друга страна, Европейският парламент не постигна всички свои първоначални искания:
Други срокове бяха договорени по средата между позициите на страните. Пътникът ще има девет месеца за претенция, а авиокомпанията - 30 дни за решение.
Да, стига таксата да е законна и ясно показана преди покупката. Задължителните елементи на цената не могат да бъдат скривани.
Зависи от вида на стачката и конкретните обстоятелства. Авиокомпанията трябва да докаже, че случаят попада в извънредните обстоятелства и че е предприела разумни мерки.
Първоначално разходът е за авиокомпанията. Част от него може да бъде отразен в цените, но конкуренцията и поведението на потребителите ограничават възможността всички разходи автоматично да бъдат прехвърлени върху пътниците.