В първата част на тази публикация демонстрирахме как всеки се сблъсква с dark patterns или тъмните модели, защото те са станали част от нормалното функциониране на повечето платформи и сайтове, и дадохме дефиниция за тях. Сега ще отговорим на въпроса защо трябва да говорим за тях, след като толкова много сме свикнали с употребата им.

Защо да говорим за dark patterns?

Целта на тази публикация е да информираме и изострим вниманието на потребителите. Въпреки, че Законът за защита на потребителите урежда правата на потребителите срещу нелоялните търговски практики, тъмните модели все още не са обхванати достатъчно от законодателството на ЕС и все още тече дискусия по темата. Така че, спасението от dark patterns е в ръцете на самите потребители. АРС донякъде би могло да помогне, ако потребителят си има работа с добросъвестен търговец, но в общия случай последният няма стимул да преговаря за подобни неща, които са широко разпространена съмнителна практика. Така че, най-добре е всички да се информираме и да знаем за какво да внимаваме и как да се защитаваме.

Тъмните модели все още се изследват от поведенческите психолози и все още се коментира дали трябва да има правна регулация специално, насочена към тях. Оказва се, че не е толкова просто да се отреже с нож дефиницията им, че и да се регулират, защото са разнообразни и действат по най-различни начини. Тъмните модели засягат много области на правния свят, не се знае още точно колко е вредата от тях върху човека, като не говорим само за материална, но и психологическа вреда.

Едно може да се каже със сигурност, че това са неетични, в много случаи и неморални практики, точно поради причина, че подлъгват потребителите да направят нещо, което не са имали намерение да направят, както гласи дефиницията.

Все пак е създадена някаква таксономия и групиране, за да може да се проведат нужните проучвания.

Има 4 основни гледни точки, които позволяват определянето на една практика като тъмна и поставянето й в определена група.

Първата гледна точка е свързана със самия потребителски интерфейс. Той може да е подвеждащ, измамен и принудителен дори.

Втората разглежда механизма, чрез който се влияе на потребителите. Някои учени считат, че тъмните практики подкопават намеренията на потребителите, други, че ги мамят, че подкопават автономното мислене на човека, манипулират го, експлоатират го, дори го атакуват.

Третата гледна точка е ролята на дизайнера на интерфейса. Счита се, че дизайнерите нарочно и тенденциозно разработват тъмни модели, за постигането на целите си, че използват убеждаващи механизми върху потребителите, за да им влияят.

Четвъртият аспект е ползите и вредите от дизайна на потребителския интерфейс, само че тук става дума за ползите за онлайн услугата, а не за потребителя и естествено за вредите, които му се нанасят.

В следващата, трета част, на публикацията ще коментираме вредата от тъмните модели. Следи за нея в  Новините на nais.bg

Ако искаш да подадеш жалба срещу търговец като потребител и да решиш спора си с него чрез АРС, можеш да го направиш в онлайн платформата на НАИС- nais.bg

Източници:

https://www.acm.nl/sites/default/files/documents/2020-02/acm-guidelines-on-the-protection-of-the-online-consumer.pdf

https://arxiv.org/pdf/2101.04843.pdf

https://papers.ssrn.com/sol3