В първа част на тази публикация, демонстрирахме как всеки се сблъсква с dark patterns, защото те са станали част от нормалното функциониране на повечето платформи и сайтове, и дадохме дефиниция за тях. Във втората част отговорихме на въпроса защо трябва да говорим за тях, след като толкова много сме свикнали с употребата им.  В трета част разказахме повече за вредата от тъмните модели и техните характеристики. В четвъртата обяснихме защо тези тъмни модели са толкова ефективни и деструктивни и започнахме да ги разпределяме в групи, за да ни е по-лесно да ги идентифицираме. Разяснихме какво значи Прокрадване в кошницата (sneak into basket), Предотвратяване на сравнението (comparison prevention) и Погрешно насочване (misdirection). Продължаваме с групирането.

Таксономия на тъмните модели

• Примамване и превключване (bait and switch)- тясно свързано с погрешното насочване, отнася се за ситуации, когато предложените опции на потребителя, го отвеждат в нежелани, често пъти и противоположни посоки на първоначалните му намерения. Като видиш много изгодна цена пред която има предлог ОТ, да знаеш, че това не е истинската ти цена. Самолетен билет в low cost компания, на който пише от 50лв, със сигурност ти дава опция само за 1 малка чанта, без запазване на място. Ако искаш да имаш кабинен багаж и запазено място, билетът ти може да струва 120 лв, така че ще се наложи да симулираш цяла покупка, за да го разбереш. Недобросъвестните брокери на недвижими имоти показват в интернет снимка на прекрасен имот, заради който звъниш спешно на брокера, за да се поинтересуваш колко струва, но той с прискърбие ти обяснява как вчера го е продал, обаче точно сега има един друг, който много прилича на този, който си харесал, само че е на 10 спирки с трамвая от офиса ти, вместо на 1.
• Потвърждаване чрез посрамване (Confirmshaming) или обвиняване на потребителя е когато те карат да приемеш нещо, за да не се чувстваш засрамен или уплашен, ако избереш другата опция. Например, когато ти предлагат да се абонираш за бюлетин, едната опция е „ДА, искам да се абонирам“, а другата „НЕ, не се интересувам от изгодни оферти и отстъпки“. Още по-зле е, ако след отказ получиш pop-up, който те предупреждава, че така ще се изтрие цялата ти информация и никога повече не можеш да избереш да се върнеш обратно в приложението, което на практика е невъзможно, защото иначе ще те загубят като потребител.
• Рамкиране (framing) се фокусира върху положителните характеристики на един избор, като замазва неговите потенциално негативни аспекти, за да те подтикнат към него. “Много полезни енергийни блокчета, чудно евтино излиза тая разфасовка от 3 кг с добавки на прах, с които тренираш неуморно и постигаш вълшебни ефекти”, само дето отзад със ситни букви забелязваш едни Е-та, едни съставки, дето не би искал да сложиш в организма си. Да, тъмните модели ги има и offline. Да не набеждаваме само електронните платформи и магазини.
• Скрита реклама (disguised advertisements) или Хамелеонска реклама (Chameleon advertising) e често срещан тъмен модел, който прикрива рекламата като друг тип съдържание, за да подмами потребителя да кликне върху него. Най-драстичната форма тук е мобилно приложение или мобилна версия на сайт, в който като влезеш виждаш косъм или нещо друго, което изглежда така, сякаш е на твоя екран, посягаш да го махнеш и хоп, пред очите ти се появява реклама, все едно си кликнал върху бутон или линк.

В следващата, шеста част на публикацията, продължаваме с групирането на тъмните модели. Следи за нея в  Новините на nais.bg

Ако искаш да подадеш жалба срещу търговец като потребител и да решиш спора си с него чрез АРС, можеш да го направиш в онлайн платформата на НАИС- nais.bg

Източници:

https://www.acm.nl/sites/default/files/documents/2020-02/acm-guidelines-on-the-protection-of-the-online-consumer.pdf

https://arxiv.org/pdf/2101.04843.pdf

https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=3472316